Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2016 12:11 - Министърът, който спечели първия ни медал (фейлетон)
Автор: groz Категория: Изкуство   
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.02.2017 19:53


     Както всяка вечер, кметът беше в кръчмата на Събчо. Както всяка вечер, компания му правеха даскалът и попът. Това беше неформалният Общински съвет на село Булгурово. Тази вечер беше добра за Събчо – цялата кръчма беше пълна. Всички чакаха да чуят по радиото (а радиоприемник имаше само в неговата кръчма и в кметството) как ще се бори българската пехливанка Елица. Всички чакаха първи медал за Родината. И не само булгурчани, а всички българи из градове и села.
    Борбата започна и цялата кръчма притихна. Всички слушаха коментатора, как се бори Елица. А нашето момиче се бори мъжки. И победи! Първи медал за изстрадалата ни Родина. Всички в кръчмата викаха от радост, скачаха и се прегръщаха, калпаци и каскети летяха до тавана. Мощно „Българи, юнаци!“ гърмеше из помещението. След минутите на луд възторг, всички зачакаха да чуят какво ще каже Елица – момичето, донесло толкова радост на България. Девойката каза 2-3 думи, благодари на всички за подкрепата и усмихната изчезна в навалицата. После се появи министърът на спорта. Как може – цял медал спечелен, а министърът да не се изкаже, не е шега туй! И човекът говори. Говори повече от Елица. Ама цял министър е това, остава и да не се изкаже пред целокупния български народ, след такъв успех. Нали за туй е стоял цяла седмици в таз пуста Бразилия и е тръпнел за някой медал. Потил се е, притеснявал се е, докато е стискал палци за родните спортисти. Три мазола има вече на палците, 5 кила е отслабнал, докато е скачал и дюдюкал из залите и по стадионите, в подкрепа на нашите.
     Само кръчмарят Събчо стои до радиоприемника и се чуди.
    – Ама аз искам да слушам Елица, искам да слушам медалистката – все пак тя донесе тая радост на всички българи и цяло Булгурово. Що министъра слушаме бе?
     Чу го даскалът, па се сопна.
   – Прост човек си ти Събчо и прост ще си останеш. К"во се чудиш? Че малка ли е заслугата на министъра за тоз медал, за радостта на цялата нация? Той е мотивационния лидер на родните спортисти. Моралния стожер. Той е като шепа пръст от Родината за нашите спортисти, които страдат самотни далеч от България, в таз дива Бразилия. Значи - основната заслуга за тоз медал е на министъра на спорта!
     И попът, за да не остане по-назад, подхвана Събчо.
    – Чадо, що си мислиш, че без министъра щяхме да вземем медал? Че той всеки ден пали свещ в местната църква за медал на нашите спортисти. Как без медал ще се върнат? Той за какво троши 2 седмици народни пари, ако не донесат медал? Ще го привика Премиерът и....... Затуй всеки ден пали свещички и се моли на Господа, за някой медал. Поне един. Ако пък са два – това ще е направо божи дар. Без молитвите на министъра, чадо – щяхме да видим медал, през крив макарон. Значи - основната заслуга за тоз медал е на министъра на спорта!
     Като най-високопоставения в селото, кметът говори последен.
   – Драги ми Събчо, аз, като представител на управляющите, знам най-добре каква е ролята на един управленец за успехите на подопечните му. Че кой осигурява финансирането на тез спортисти? Кой дава пари на федерациите за състезания и подготовка? Кой осигурява пари за награда на медалистите? Министерството.
    – Ама парите не са ли от данъците на народа? – плахо попита Събчо.
  – А бе Събчо, ти пари носил ли си за подготовката на Елица? – рече кметът. А министерството е давало. Значи - основната заслуга за тоз медал е на министъра на спорта!
    Седеше зад тезгяха Събчо и се чудеше, що е тъй глупав, че сам не е проумял тия истини. Че к‘во се радва толкоз на таз Елица – ако не беше министърът на спорта, какъв медал щеше да вземе туй девойче? Направо на министъра трябваше да го връчат при награждаването, не на пехливанката. За това почерпи всички в кръчмата по едно малко. За министърът, който спечели първия ни медал!




Гласувай:
0
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: groz
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6384
Постинги: 5
Коментари: 2
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930